Бай Иван живее в едно затънтено родопско село. Двамата с жена му били учители тук дълги години. След като се пенсиониали, решили да останат да изкарат старините си на чист въздух в това село, пък и да не се пречкат на децата в родния им град, който е далеч на север. Когато жена му напуска този свят преди няколко години, бай Иван решава да направи в нейна чест музей на училищното дело в района, който да се помещава в изоставена сграда накрай селото. В тази идея влага всичките си спестявания, а и част от пенсията си всеки месец. Плаща на майстори, архитекти, тича по общини и институции. При все, че живее сам и в почти стряскаща бедност и мизерия. А в свободното си време пише поеми и есета за Христо Ботев. Когато бях в селото, ме помоли да дам ръкописите му на музея на Ботев в Калофер, за да видели, че все още има българи, които милеят за род и родина. Чакам първия сгоден случай, когато ще имам път към Калофер, за да изпълня желанието на стареца.