+359 887 75 11 53

Блог

назад

До светилището в Татул и обратно

В село Татул цари обичайното за махалите на Източните Родопи безвремие. Ситен дъждец се опитва да заръми, но явно силите му не стигат за нещо по-сериозно и успява само да намокри покривите на няколкото притихнали каменни къщи, наредени около паркинга в центъра на селото. Отнякъде се чува кукуригане на петел, а в отговор от клоните на дърветата долита и пресипнало грачене на самотна врана. Из въздуха се носи аромат на мокър камък, изпопадали от дъжда листа и поизбуяла трева.

Преди да се отправя към древното светилище, което се виждат отдалеч, се впускам да намеря изображението на вкопан в скалите слънчев диск, който в предните ми идвания все нямах време да видя. За радост, след неколкоминутно крачене из трънака, пред очите ми се мярка добре изваяно каменно слънце. Подобни соларни дискове съм виждал на много места. Някои твърдят, че те са изоставени хромели за воденици, други считат, че са части от древни светилища. Кой крив, кой прав – никой не знае. Факт е, обаче, че в древността слънчевият култ е бил на особена почит сред българите. За това има не едно и две свидетелства – както извори, така и находки, артефакти и пр.  

Соларен ринг

Т.нар. “гробница на Орфей” е внушително кацнала на върха на светилището. От нея се вижда чудесна панорама на околните родопски висини, а в далечината личат и покривите на къщите на няколко махали.

 Предполагаемата гробница на Орфей

Под нея пък са подредени шарапхани, кладенци от камък, стълбища, водещи към Рая или към нищото – в зависимост от тълкуванието на посоките и смисъла. Красота и сила, която камъкът е съхранил чрез непознати нам ритуали, които древните са практикували на това място.

 Древен кладенец

Дъждецът се усилва – предупреждение, че времето на поредната ми визита в Татул е приключило. Скалите не допускат никого повече от необходимото в своята компания. Явно така мисли и петелът, който на път към колата ме изпраща с протяжно кукуригане, но скоро е заглушен от барабанящите капки вода и замлъква, за да ме остави насаме с мислите и усещанията ми от това прастаро свято място.